Постинг
09.02.2008 21:45 -
За маските
Автор: bluemoon
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1221 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2008 12:18
Прочетен: 1221 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 10.02.2008 12:18
Наскоро се сетих за един човек, към който никога не съм изпитвала особено уважение. Причините са били много, в зависимост от различните етапи на познанството ни, а то беше сравнително дълго, тъй като сме учили заедно. Първоначално го смятах за лековат, повърхностен и несериозен, затова го заливах с презрение. После прозрях, че едва ли е точно такъв, но за пред хората си слага маска. Тогава презрението изчезна, но неуважението си остана - само че, примесено с умерена доза съжаление. Някак отвисоко гледах на него, който така се криеше зад твоята маска, който се притесняваше от своята уязвимост. На моменти, когато е бил особено фалшив, ми се е искало да се изсмея в лицето му и да му заявя, че изглежда жалък с тези преструвки. Единствената причина да не го направя беше, че знаех много добре как ще реагира на това, което ме караше, първо, да губя интерес към това, което би се случило, и, второ, да смятам, че каузата е обречена на провал.
Много хора около мен носят маски. Маска на непукист, маска на безгрижен веселяк, маска на безчувствен циник, маска на купонджия, маска на гъзар, маска на каквото си щете, някои не влизат в точно определена категория, други навличат по две-три наведнъж, трети се крият направо зад тухлени стени... Всички те откриват нещо у себе си, което толкова ги огорчава и обезкуражава, че нахлузват маската и я носят дотогава, докато не се срасне с лицето им...и тогава свалянето е особено болезнено.
И какво от това - маските се носят, не за да се свалят, а напротив - да покрият собственото аз , докато напълно го заличат, ако е възможно.
Само че според мен не е възможно.
Не държа споделяте мнението ми, всеки си има свое. Но, как е възможно да промениш истинската си същност?
Аз също се криех зад маска, и то от онези, тухлените стени. И си мислех, че съм я свалила, което ми дава привилегията да гледам със съжаление на тези, които ги носят и да осъждам тяхната слабост и страха им да се разкрият напълно.
Събудих се преди около седмица с мисълта, че съм заприличала на човека, за който ви разказах по-горе.
С какво ли право съм го осъждала преди? Не знам със сигурност какво точно е искал ТОЙ да прикрие, но знам, че моето държане в момента е абсолютно като неговото...и знам какво искам АЗ да прикрия с него.
Ако го четеш това...което е малко вероятно, но кой знае..., сваляй маската най-сетне. Не защото с нея си по-долно качество човек...оказа се, че май сме от един дол дренки и ако някой трябва да съди слабостите на характера ти, то това не съм аз. Но все пак, свали я. Не знаеш как ще ти олекне...може би до следващата такава?
Много хора около мен носят маски. Маска на непукист, маска на безгрижен веселяк, маска на безчувствен циник, маска на купонджия, маска на гъзар, маска на каквото си щете, някои не влизат в точно определена категория, други навличат по две-три наведнъж, трети се крият направо зад тухлени стени... Всички те откриват нещо у себе си, което толкова ги огорчава и обезкуражава, че нахлузват маската и я носят дотогава, докато не се срасне с лицето им...и тогава свалянето е особено болезнено.
И какво от това - маските се носят, не за да се свалят, а напротив - да покрият собственото аз , докато напълно го заличат, ако е възможно.
Само че според мен не е възможно.
Не държа споделяте мнението ми, всеки си има свое. Но, как е възможно да промениш истинската си същност?
Аз също се криех зад маска, и то от онези, тухлените стени. И си мислех, че съм я свалила, което ми дава привилегията да гледам със съжаление на тези, които ги носят и да осъждам тяхната слабост и страха им да се разкрият напълно.
Събудих се преди около седмица с мисълта, че съм заприличала на човека, за който ви разказах по-горе.
С какво ли право съм го осъждала преди? Не знам със сигурност какво точно е искал ТОЙ да прикрие, но знам, че моето държане в момента е абсолютно като неговото...и знам какво искам АЗ да прикрия с него.
Ако го четеш това...което е малко вероятно, но кой знае..., сваляй маската най-сетне. Не защото с нея си по-долно качество човек...оказа се, че май сме от един дол дренки и ако някой трябва да съди слабостите на характера ти, то това не съм аз. Но все пак, свали я. Не знаеш как ще ти олекне...може би до следващата такава?
1.
анонимен -
masks
09.02.2008 23:16
09.02.2008 23:16
Интересно есе по интересна тема. Ние, хората, не сме ангели и рано или късно всеки прави компромиси. Преструва се на това, което не е; казва, това, което е длъжен; мисли това, което е най-безопасно. При едни е само инстинкт за самосъхрание, при други постоянно състояние на фалш. Всъщност ако всеки всякога е честен пред всички, това би било непоносимо.
Привет,
Павел
http://pavel.bloghub.org/
цитирайПривет,
Павел
http://pavel.bloghub.org/
да различи маската от истинската си същност,дори за себе си.Ние изпадаме всекидневно в толкова различни състояния,изпитваме всякакви чувства,в своите си очи можем да сме добри,а другите да ни смятат за лоши/и обратното/.Трябва винаги да си наясно със себе си/което е трудно/,за да носиш целенасочено някаква маска и да разбираш къде свършваш ти и къде започва маската ти.........
Те са просто още една част от нас!
цитирайТе са просто още една част от нас!
3.
анонимен -
Maskite
10.02.2008 14:27
10.02.2008 14:27
sa zadaljitelni,bez tqh si stra6no uqzvim i ogolen,nqma da ocelee6...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 14
Архив